ВИНАРСКИ РЕГИОНИ В БЪЛГАРИЯ
Автентичните практики и земеделски традиции са запазени за дълго в българското лозарство, най вече в отглеждането на традиционните местни сортове – Мавруд, Широка мелнишка лоза, Гъзма, Димят и др.
Древната винарска традиция и традицията на винопроизводството като домашен поминък от XVI до XVIII век получават свое естествено европейско развитие в годините след Освобождението (1878), като България от 30-те години на миналия век е лозарска страна с добре развито кооперативно движение и винарство, ориентиращо се към експорт. В годините на социалистическото развитие производството на вино се отделя от земеделските практики за да се превърне в промишлен отрасъл изключително ориентиран към износ в страните от Източния блок и най-вече в страните от бившия СССР. Демократичните промени заварват страната с развито лозарство и винопроизводство, с изградени големи едносортови масиви винени сортове лоззя и съвременни мощности за производство на различи видове типове и категории вина. Настоящото европейско битие на българското вино възстановява практики за производство на малки по обем, но отличими и автентични вина, проследяване на произхода и преориентиране на производството от трапезни към качествени вина.
Територията на страната е разделена на два района за производство на вина със защитено географско указание (ЗГУ) и 47 района за производство на вина със защитено наименование за произход (ЗНП)
Очертаването на районите е извършено на основание действащото след 1999 година национално законодателство, като в основата му остават познатите и утвърдените от предходен период наименования за произход, както и почвено-климатичните анализи, извършени от специализирани колективи за цялата територия на България. Описанието, границите на районите и техните наименование запазват традициите по места с респект към запазване на паметта и наследството във винопроизводството.
Проследяването на произхода на суровината и крайния продукт и контрола върху производството на качествените вина се извършва съответно от междубраншовата организация Национална лозаро-винарска камара чрез Регионалните лозаро-винарски камари и държавния контролен орган към Министерство на земеделието и храните Изпълнителна агенция по лозата и виното.
С цел контрол върху произхода, запазване на автентичността и качеството на вината от съответните региони към Регионалните лозаро-винарски камара действат Регионални дегустационни комисии. Съставът на всяка от тях се сформира от местни експерти и признати специалисти, които подлагат на органолептичен анализ вината, произведени в региона. Основно комисиите следят за съхраняване на отличимостта на региона, като залагат критерии, даващи облика на региона както по отношение на сортовото разнообразие, така и по отношение на вкусови качествата на вината.
Богатството от почвено-климатични характеристики в България позволява страната да произвежда по-голям брой отличими вина.