Не харесвам думите „благотворителност“, “кампания“ и „фондация“, не трябва да се сещаме за добротата само по празници, сподели за „Нов живот” баронеса Денислава Плевенска

Доброта, човечност, милосърдие… Красиви възвишени думи. В озъбеното ни всекидневие за някои те са само звучни понятия без приложение или пък синоним на слабохарактерност. Но има хора, за които да помагат на нуждаещите се, е житейска мисия и най-значима кауза в живота им. Такъв човек е Денислава Ангелова – Баронеса Плевенска. Съосновател на Фондация „Фиделити” и съучредител на Асоциация „Докосни дъгата”. Откакто се помни, винаги е помагала на хората, но особено активно се занимава с благотворителност от 7 години.
Неизброимо много са благородните каузи, за които тя се бори. Основава първия център в страната за иновативни терапии и авангардни технологии (ЦИТАТ) за лечение на болни от диабет тип 1 деца. Създава своя марка вино „Ensembe De Merveille“, чиято цел също е да подпомага лечението на деца. В момента води разговори с кмета на Столична община Йорданка Фандъкова и ендокринолозите от регион София за откриване на втори център за България в столицата. Списъкът може да продължи с благотворителни концерти, дарения в социални домове в цялата страна, създаване и подкрепа за спортни отбори на болни от диабет и още, и още…
Титлата Баронеса Плевенска получава през 2014 г. от Френската асоциация на благородството по предложение на графиня Естер дьо Помери за заслуги в областта на медицината и социалната политика. Наградена е с много отличия за особени заслуги, за усилията и приноса й за обединяването на институции, организации, родители и обществото в редица хуманитарни каузи.
В навечерието на Коледа баронеса Денислава Ангелова раздаде подаръци на децата от Центровете за настаняване от семеен тип и Защитеното жилище и Дом „Майка и дете“ в Кърджали. Петте центъра получиха спални комплекти – долен, горен чаршаф, калъфка и одеяло. Подаръци имаше и за децата с диабет от цялата област. Сумата на дарението е между 3 и 4 хил. лв. за всеки от посетените центрове и домове.

Въпросите зададоха
Радка ПЕТКОВА
Божидара АНГЕЛОВА

– Госпожо Плевенска, преди празниците донесохте подаръци на децата от социалните центрове в областта. Имате ли планове за други инициативи в района на Кърджали?

– Имаме идея да организираме група от хора от Кърджали, които да посещават децата от центровете в града и региона. Идеята ни е тези деца да бъдат занимавани и от някои от хората, на които им се плаща да се грижат за тях. Ще бъде добре да им се разказват приказки, да учат песни и всякакви други занимания. Тези хора може да са и безработни, които искат да се посветят на нещо благородно. Имаме и други идеи.

– Защо избрахте да вървите в пътя на благотворителността в живота си?

– Вярвам, че доброто и любовта към ближния са безусловни. Не разбирам защо всички се сещат за тях само по празници?! Вродено е в мен да помогна, не харесвам думата „благотворителност“. За мен тя е обич и отдаденост към живота и хората през цялото време.

– Поведохте кампания за децата с тип диабет 1. Какво друго замисляте в сферата на здравеопазването и в кои други сфери?

– С Петя Раева учредихме Асоциация „Докосни дъгата”. Нашата програма включва много и различни инициативи. Продължаваме информационната кампания за диабет тип 1 и закупуване на инсулинови помпи. Искаме да възстановим театралните школи в областните градове, за да дадем алтернатива на младите хора да избират, да търсят, да се изявяват. Ще търсим промени в училищата за децата с дислексия. Много интелигентни и талантливи деца се борят с дислексията. Не трябва да позволяваме тя да потиска развитието им.
Ще създадем ученически отбори в райони, които са с ограничен спортен статус в областта на баскетбола заедно с Тити Папазов, Георги Глушков и Мариан Костадинов. Както вече знаете, ГПЧЕ „Христо Ботев” в Кърджали излъчи първия отбор в нашата инициатива. С Тити Папазов следваме един много простичък принцип: „да развиваме” – това е наш морален дълг. Всички ние сме длъжници на нашата родина и на децата ни.

– В България има Асоциация на деца, болни от диабет. Работите ли и с тях?

– Работим с лекарите, с различни пациентски организации, с националното сдружение „За инсулинови помпи”, с Българската диабетна асоциация, с лечебни заведения, с всички, които ни потърсиха. През 2015 г. създадохме за първи път в България Център за иновативни терапии и авангардни технологии при диабет /т. нар. ЦИТАТ – Д/, заедно с проф. Йотова в Университетската болница „Света Марина Варна”. Надявам се през новата 2016 г. с Петя да успеем да отворим и център в София.

– Има ли някаква възрастова граница или целева група при децата, с които работите?

– Нашата насоченост е към тийнейджърите. Те са по-проблемни, защото в тази възраст някои опитват алкохол или си поставят повече инсулин, заради което правят хипогликемии. Искаме родителите и младежите да говорят за този проблем и те взаимно да се защитават.

– Обществото приема ли като равностойни децата с това заболяване?

– Има случай на отказ деца да бъдат приети в танцови школи и даже в детски градини. Има родители, които не ходят на работа и стоят пред детската градина, за да може на всеки два часа да измерват нивата на кръвната захар на детето си и да му поставят инсулин. Преди месец внесохме искане в социалното министерство да се актуализират трудовите характеристики на медицинските сестри в детските заведения и да им се вмени като задължение да следят кръвната захар на деца с диабет и да поставят инсулин. Мая Манолова, омбудсманът на България, се ангажира с този проблем.

– Като се каже благотворителност, често хората мислят, че това е даряване на финансови средства…

– В много страни в Европа и по света се счита, че много по-важен е контактът, това да общуваш с някого, отколкото да дадеш нещо материално. Не казвам, че няма нужда и от това, но децата не разбират длъжностите и титлите. Има деца, които не осмислят и материалното. Те копнеят някой да ги докосне, прегърне, да чувстват едно друго сърце, което бие до тяхното.
– Имаме такъв проблем. Има различни хора – някои правят добро по задължение, други спекулират с нуждите си. Но има и такива, които имат огромна нужда, но нямат смелостта да искат помощ и трудно приемат такава. Една майка ми каза седем пъти благодаря в едно изречение. Та това е майка, която е родила дете на тази държава и държавата трябва да се погрижи за нея!– Забелязали ли сте, че често хората се притесняват да приемат нечия подкрепа?

– Какви трудности срещате, когато оказвате помощ в нашия регион и те по-различни ли са от тези в други райони?

– Беше ни необходимо да придобием общ поглед върху проблема диабет тип 1 и инсулиновите помпи, за да задълбочим работа във всеки един регион. Трябва да знаем какви са предизвикателствата, пречките, неотложните проблеми и възможностите за промяна във всяко посетено място. В разговорите с родители и лекари откриваме начина да отстояваме реимбурсиране на инсулино-помпената терапия пред НЗОК.
Видяхме истинско гражданско общество, защитаващо правата на децата си. Всички заедно извървяхме пътя. Това е баланс между организации, държавни институции, медии, родители, лекари, популярните личности, които станаха наши посланици. Удовлетворена съм, макар че имаме още много пътеки, които трябва да извървим.

– Като говорим за реимбурсация на инсулиновите помпи, имате ли някакви знаци от Здравната каса, че това може да стане факт?

– От 1 април 2016 година ще се реимбурсира лечението с инсулинови помпи. Начинът и обемът на реимбурсация в момента е обект на договаряне от страна на НЗОК.

– Какво е усещането, когато даряваш и правиш добрини?

– Истински момент, в който избирам любовта, сигурността, изтривам болката и намирам подслон. Не позволявам на душата ми да се удави в морето от безразличие. Искам думите да вървят заедно с усещането за добро и с неговото изпълнение.

– Може ли да се каже, че сбъдвате ваша детска мечта като помагате на други хора?

– Не! Като дете мечтаех да имам фабрика за обувки и да направя пантофките на Пепеляшка. Всяко малко дете живее в света на приказките и техните герои, едва ли се очаква от едно хлапе да мисли за социалните проблеми и тяхното решение. Сега като жена виждам реалността и искам да създадем комфорта на нашите деца да имат възможността да мечтаят волно.

– Човечността и добротата черти на характера ли са или е до възпитание?

– Доброто е невидима сила, която живее у нас – с нея се раждаш и я извисяваш докато растеш. Да си добър, отзивчив, да обичаш – това са сили, които откриваме с постоянна борба със себе си. Да си добър, означава понякога да си уязвим, но носиш позитивна енергия. Не съм наивна да смятам, че може да повлияеш на всички да гледат света през твоите очи, но голяма част от тях усещат инстинктивно вярата и желанието да се бориш, да спечелиш да бъдеш човечен. Добър си не заради другите, а заради самия себе си, защото ти имаш нужда от това да живееш пълноценно.

– Пожелайте нещо на кърджалийци и на читателите „Нов живот” за 2016 година!

– Кърджали е прекрасен град, обгърнат в магията на доброта, сърдечност и любов. Пожелавам на вашите читатели здраве, силно развито чувство за справедливост, искрени приятели и мечти! Да пътуват, да четат и да се вслушват в сърцата си!

Източник: http://www.novjivot.info/2016/01/10/39248/