Съвременното българско лозарство и винарство е наследник не само на високоразвитата лозаро-винарска култура на Древна Тракия, но и на една народна винарска традиция, предавана между поколенията. Освен тази историческата привилегия България притежава и богатството от почви, климат и сортово разнообразие, които позволяват производството на отличими качествени вина.

Всички етапи от развитието на лозаро-винарството в България от началото на 20 век до днес имат една обща особеност – прилагане на най-модерните техники и технологии както в лозарството, така и във винопроизводството, и следване на националните традиции и обичаи в правенето и представянето на българското вино.

Началото на 21 век е преломен момент за българското винопроизводство както по отношение на структуриране на лозарския потенциал, така и по отношение на технологията за отглеждане на лозята за производство на винени сортове грозде, разнообразяване на сортовата структура и въвеждане на нови, модерни, атрактивни сортове, които превръщат българското вино в желан продукт на световния винен пазар.

През последните 10-15 години се направиха огромни инвестиции в сектора – както в лозарството, така и във винопроизводството. Европейските фондове дадоха възможност на много фирми да обновят технологичното си оборудване, да въведат иновативни практики с цел подобряване на качеството на продуктите. Заедно с това родни и чуждестранни инвеститори вложиха средства в изграждането на нови винарски изби и засаждането на нови лозя.

Съвременните тенденции в бранша очертават оформяне на затворен цикъл – от суровината (гроздето) до реализацията на готовия продукт (виното). Обликът на сектора коренно се промени в съответствие с търсенето и предлагането на виното като модерен продукт. Поради тази причина за производството на качествени и бутикови вина се създадоха много винарски изби с ограничен капацитет, произвеждащи къси серии вина с изключително добри органолептични показатели. Избите тип “шато” с прилежащи лозя са модерен израз на новата вълна в българското лозаро-винарство. И малките, и големите производителите завишиха изискванията към качеството на суровината, съответно и на крайния продукт. Специално внимание се отделя на тероара и възможностите, които той предлага за изява на определени винени сортове грозде. Погледът на българските специалисти е обърнат и към местните сортове, които дават възможност за създаване на уникални сортови и купажни вина.

Разви се винарският туризъм в тясно съчетание с културно-историческия. Богатството на България откъм артефакти, демонстриращи връзката ни с тракийската култура и с правенето на вино още от древността по нашите земи превръща страната ни в притегателен център за туристите.