Повечето деца растат с някоя любима детска приказка. История, която съзнателно или не, се опитват да претворят в реалния свят с течение на времето. Изграждат идеали, мечтаят, усмихват се и си се представят в ролята на главните действащи лица. Красиви, силни, успешни, щастливи.

Много от същите тези деца, отраснали с годините, забравят да си дадат сметка, че именно тези моменти на надежда, вяра, вдъхновение, възможност да надскочиш реалността, благословията да имаш истинско, топло детство и любящо семейство, са тяхната сбъдната и сбъдваща се приказка. Вярно, вероятно не толкова пъстра или магическа като тези от книжките, но пък съвсем истинска. С уханието на домашната гозба, уюта на семейното гнездо, светлината на родовите традиции.

Благословена от Бог и като галеница от съдбата, която ми даде тази възможност да имам и да се радвам на тази вълшебна любов, реших категорично да я съхраня и предам на поколенията след себе си. Семейната приказка, в която ме отгледаха родителите ми, бабите и дядовците ми, тази, която с изключителна обич пренаписваме всеки миг с прекрасната ми дъщеря Никол, онази, която се надявам още по- увлекателно и интересно, ще продължат нейните деца и внуци се нарича „ Ensemble de merveilles”.

Навярно бихте се запитали какво общо има едно дете като моето, нищо неразбиращо от вино, с тази напитка. Аз, тя и всички мои роднини и приятели-вярваме! Заедно вярваме в чудесата. Вярваме, че само когато сме единни, сме силни. Неслучайно на една от най- важните сгради в България- Народното събрание стои надпис „ Съединението прави силата“. Така е било винаги в историята на страната ни, на света и на всяко едно семейство. Целостта е тази, която ни води през времето и премеждията. Единствено увереността, че чудесата съществуват, ни крепи в повечето от тези преломни моменти. Чудесата са тези, които ни дават сила и кураж, когато най- малко ги очакваме. Те са нашите най- желани сътрапезници. А какво е традиционната българска трапеза без ароматно червено вино?

Носейки титлата „ баронеса“ държа да бъда новатор, каквато съм била винаги досега в живота си. В изненадата и вълнението от получаването й, трябваше много бързо да науча семейната история на Помери-от френския крал Луи 16, през Comte Berthen de Pommery до жената с голямо сърце графиня Естер дьо Помери и стигайки до вековната традиция на френското Шампанско Помери. Точно затова с роднините ми решихме да дадем началото именно на една нова традиция за нас-“Ensemble de merveilles”. Съчетавайки ценностите, които споделяме всички заедно, и магията на божествената напитка, намерихме точната формула да изразим семейната традиция – споделеност от чудеса- любов, хармония, доверие, сигурност, топлина, светлина, сила, амбиция, решителност. Превръщаме родовата традиция в дума, в име, в послание, в приемственост.

Възприятието за червеното вино като символ на пролятата Христова кръв и на самия живот е водещата сила, която ме подтикна да избера именно тази чудодейна напитка. Създаването на вино за мен е нещо съкрално и специално. Производството на нашето вино за мен е едно изкуство, което доразвивам всеки ден.Защото да дадеш живот на вино няма как да приема нито работа, нито каприз, нито задължение?. Сътворяването на този еликсир е истинско изкуство, което би могло да пребъде единствено ако се прави с всеотдайност, обич и вдъхновение. Неслучайно Гьоте е написал, че единственото по-трудно от това да направиш добро вино, е да намериш как да го изпиеш подобаващо.

Един от сигурните начини за това, без съмнение е в обкръжението на семейството и приятелите. Какво по- хубаво от благоуханна и сгряваща напитка в компанията на любимите хора? Същото, но с резултат- живот, здраве и усмивки за стотици деца и техните семейства!

Благодарение на “Ensemble de merveilles” не само ще се насладите на невероятните вкусови качества на виното, но ще внесете лъч светлина в домовете и сърцата на нуждаещите се от инсулинови помпи деца и техните семейства.

Семейната традиция на вяра в доброто, неговото непрестанно търсене и сътворение, успяха да ми дадат амбицията и силата днес да пиша не само своята и родовата, но и приказките на всички хора, на които помагам. Оттук нататък може да продължим тази традиция заедно.

За да създадем приказка и на онези деца, които нямат своя такава! Да бъдем заедно в чудесата!