Работата ми в сферата на здравеопазването ме е срещала с какви ли не човешки истории. Женските и майчинските ми сетива обаче винаги са били силно обострени към проблемите на децата. За съжаление съдбата им често се решава чрез различни видове благотворителни и дарителски акции. Безизходицата, крещяща от погледите на неспособните да се справят сами с болестите на децата си майки и бащи, е едно от най- жестоките явления, на които ставам свидетел. Наричам го „ явление“ съвсем съзнателно- изневиделица и със страшна сила все повече и повече български семейства не могат да откликнат финансово на нуждата от специфично лечение на малчуганите. Най- лошото е , че подобна невъзможност се наблюдава и при заболявания, които дори не влизат в графите „ тежки“ и „ неизлечими“.

Оказва се, че в ерата на високите технологии, за хиляди нашенци е непосилно да се погрижат адекватно за децата със завишена кръвна захар. През 2015- та година, в България, държава- членка на ЕС, бъдещето на страната ни, страдащо от диабет, няма настояще, още по- малко бъдеще. В иначе цивилизованата ни и демократична Родина институциите не поемат нито стотинка от лечението на страдащите от това заболяване, използващи инсулинови помпи. Те са безалтернативна терапия не само за много деца, но и възрастни хора. Помпената терапия е форма на приложение на инсулин не с обичайните инсулинови писалки – преди всяко хранене и преди лягане, а с постоянно подкожно вливане на инсулин. Това наподобява нормалното отделяне на инсулин при здравите хора и доказано намалява острите и хронични усложнения на диабета, избягва постъпването в болница и подобрява изхода от заболяването. Качеството на живот също е значително по-добро. Убожданията за поставяне на инсулин са 12 до 20 пъти по-малко, което е важно, особено ако детето е на 1-2 годинки. Не бива да пропускаме, че лечението изисква ежедневно, ежеминутно отдаване от възрастен човек, динамично е, с ежедневна нужда от нагласяне.

Самата помпа е скъпа като съоръжение, цената на консумативите също е сериозен финансов разход. Минимум 400 лв. месечно са необходими за ленти, резервоари и сетове за вливане на инсулин. Единствено той и по 3 тест-ленти за глюкоза на ден се заплащат от здравното осигуряване. Всичко останало се заплаща от семействата. Предизвикателство, с което малцина успяват да се справят.

Не се наемаме да бъдем съдници или коментатори на това кой и защо е допуснал подобна унизителна за болните и жалка за обществото ни практика да се случва и продължава. Енергията, която бихме вложили да даваме определения и търсим вина, предпочитаме да вложим в градивна мисия. Тази да открием съмишленици в действията си по осигуряване на безплатни инсулинови поми и консумативи за нуждаещите деца. Да, обръщаме поглед към най- невръстните засегнати от диабет, за да могат самите те да последват този пример и да бъдат помощници, приятели и еталон за по-младите и слаби нуждаещи се.

Острата финансова криза не е новина или проблем, с който ще се справим тук и сега.

Тук и сега обаче можем и сме длъжни да се справим с една друга криза- тази на човещината, съпричастността и отговорността. Човещината да отворим сетивата си и към проблеми отвъд нашите собствени. Съпричастността да приемем болката и борбите на напълно непознати хора за свои лични и да им се отдадем с цялото си същество. Отговорността да излезем извън рамките на традиционната благотворителност и да се ангажираме не просто с даване на определена сума пари, а с ясни и целенасочени действия в подкрепа на нуждаещите се от нас.

Всяка глътка „Ensemble de merveilles” е глътка живот, здраве и надежда. Приходите от лимитираната серия червено вино ще бъдат инвестирани в закупуване на инсулинови помпи и консумативи за деца, чиито семейства не могат да си позволят този лукс по необходимост.

Доставчик на инсулинови помпи  Medtronic